четвъртък, 21 февруари 2013 г.

В търсене на водопада Скока, над гр. Клисура



В един слънчев и прекрасен ден на м. Януари 2013 година, тръгнахме от покрайнините на гр. Клисура по пътеката за х. Ехо. Денят беше снежна приказка. Малко студеничко, но слънчево и приятно време, идеално за туризъм. Отначало се движехме по коларски път, засипан с леко фирмован сняг, а после навлязохме в прекрасна борова гора. 

Пътя за х. Ехо

Пътеката се виеше на серпантини и минаваше през красиви елхови, борови, смърчови дървета. Имаше дори мури и черен бор. Това са сравнително рядко срещани дървета в нашите гори. Бяхме се запътили към водопада Скока. Делчо беше открил тази пътека няколко дни преди това в интернет. Към обед седнахме на едно повалено дърво да похапнем. На това място буря беше повалила доста наброй огромни борове. Учудващо е как тези гиганти не се устояли на бурята. След чашка чай, продължихме по извиващата се нагоре пътека. Когато излязохме от гората се откри приказна гледка към върховете Вежен и Юмрука.

Изглед към върховете от Вежен до Юмрука
На фона на върховете
Преди да се спуснем в деренцето

На поляната с изглед към върховете

Направихме си снимки и се спуснахме надолу. Спряхме пред хубаво изградена чешма с два чучура за да си налеем вода. Водата течеше слабо, но водата бе много пивка и вкусна. От тук пътеката се спускаше надолу в едно деренце, в което се спускаха поточета течаща вода. Накрая на деренцето стигнахме до рекичка, която бълбукаше под снега. Успяхме да я пресечем и продължихме нагоре, където се откри много красива гледка към върховете и поляните.


Изглед от деренцето

Чешмата Четалчучур
Рекичката, която пресякохме и на която предполагахме, че е водопада Скока

На това място имаше пасищата, където от снега се подаваха пет-шест изоставени, полуразрушени ферми. Личеше си, че на това място животновъдството е било добре развито и някога е кипяло живот, а сега разрушените сградите, изоставени и неподдържани бяха грозна и тъжна гледка.


На пасището
Изглед към вр. Юмрука
вр. Юмрука
На фона на вр. Амбарица в далечината

Оглеждахме се известно време, но не можехме да разберем къде се намира водапада Скока. Гадаехме къде може да бъде този водопад, за който бяхме дошли до тук, но напразно... не можехме да се ориентираме. Никой от нас не си беше записал, нито запомнил къде точно се намира. Затова след като се помотахме, чудейки се къде ли е, не ни оставаше нищо друго освен да си  направим снимки и бпоемем обратно назад. Преди това мъжете решиха да се подкрепят със сандивичи и бисквити, допихме останалия чай и хайде към Клисура. Беше 13 и половина часа.  Направихме си снимки за спомен и тръгнахме обратно. Отбихме се до една ниска постройка, която ми изглеждаше на поредната разрушена сграда. Оказа се, че е чешма изградена с хубави плоски камъни. В стената имаше амбразури. Защо бяха направили амбразури на чешмата, така и не ни стана ясно?! Край чешмата с два чучура имаше и пейка. Зарадвахме се, че по тази пътека все пак има вода и то на две места до ливадите. По пътеките към повечето върхове на Стара планина няма вода и това откритие много ни зарадва. Хубаво е, когато има прясна, студена водичка, дори и през зимата, да не говорим за лятото, когато топлината и слънцето изтискват силите на туриста и пастира, и ги мъчи жажда. Приятна и живителна е тази удивителна течност, която влива живот и сили в изнурения пътник.

Чешмата с амбразурите
Изглед от чешмата към върховете
Букови дървета сред пасищата

Спускахме се бързо и неусетно стигнахме до автомобила. Беше много приятно и хубаво. Слъцето клонеше на заник и едва, едва грееше. Изпращаше последните си лъчи към нас.

Залез над гр. Клусура

Не открихме къде е водопада Скока, но прекарахме един чудесен, зимен ден сред слънце, красота и сняг. Все пак някой ден ще стигнем и до него. Ще го открием.

Мислехме, че това ще стане едва през пролетта, но това се случи още на следващата събота, когато успяхме да го открием и бяхме много щастливи, но за това ще ви разкажа в друг мой разказ-пътепис.

Стефка Точева

15 януари 2013 година
гр. Пловдив








Няма коментари:

Публикуване на коментар